Росица Кирилова - Доброта - текст песни, слова, перевод, видео

Понякога съм толкова добра, че цялата изтръпвам и боли ме. И вените ми, сплетени в гора, ми търсят ново, благородно име. И вените ми, сплетени в гора, ми търсят ново, благородно име. Понякога съм толкова добра и скрива ме във коша си чимширът в двора. И неизмислена игра ме търси и ръцете ми намира. И неизмислена игра ме търси и ръцете ми намира. Припев: Понякога, понякога, понякога съм бяла и добра. Понякога, понякога - как рядко ми се случва да съм бяла. /2 Понякога съм светла като мед - тогава светли устни ме обичат. Понякога съм златен слънчоглед, красив като главата на момиче. Понякога съм златен слънчоглед, красив като главата на момиче. Припев: Тогава искам само да подаря на всекиго и своята обич цялата да счупя на парченца от стъкло, да пръсна и добри ръце да сгрея, и , дала сок на нечие стебло, да пазя своята тайна, че живея. Припев:/х3/