Silvia Kacarova - Topal dagd - текст песни, слова, перевод, видео

Нощта пресича моя град надлъж, площадите отдъхват от мъглите, о, аз дочаках пролетния дъжд, измил стъклата и душите. Долавям как се движи пролетта - в кръвта ми, в соковете на стъблата и как се връщат тихи над света зелените лъчи на светлината. Приветствам пролетните ветрове, които над земята ни минават - ще се издигнат нови класове, реки ще бликнат в тихите дъбрави. Ще израсте висока буйна ръж, ще се събудят спомени изстинали - дъждът сега е само топъл дъжд, изгубил спомена за свойто минало. Припев: Топъл дъжд, чакан дъжд, плиснал в миг и отшумял. Как светът изведнъж стана по-красив и бял. Ще се завърне слънцето от юг и над града във тая утрин рано ще мине светлият лиричен звук на някое, на някое пиано. Дъждът ще влезе в стаите при нас - измитите стъкла ще се засмеят и нова песен в утринния час високите етажи ще запеят. Припев: Топъл дъжд, чакан дъжд, плиснал в миг и отшумял. Как светът изведнъж стана по-красив и бял.